16.04.2007 г., 17:18

Не се предавай

877 0 4
Тежко е, когато си сам,
все си мислиш, че си в капан.
Тежка, знай, е самотата
и психически разсейва ти главата.

Бориш ли се със живота, знай,
че всяко зло си има своя край.
Не се отчайвай бързо ти,
защото времето лети.

Вярвай в себе си докрай,
грешиме в живота всички май.
Не падай духом ти,
главата гордо си вдигни.

Когато си отчаян
и за тебе всичко се руши,
помни, че животът е такъв,
какъвто си го направиш ТИ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 6 и от мен!
  • Нямам намерение да изпадам отново в дебати с тебе писателче. Ще отбележа само, че за толкова време в което отсъствах все още не си си променил манталитета, ни на йота. Дори планините не могат да си позволят да стоят на едно място и да не се изменят с времето, това е привилегия само на живите трупове. Литературата е за хора с дух, а не с претенции за такъв!
  • Е, не е изтънчено, но не е и за двойка. Става за чалгийка, но какво пък и това е стил, макар и по-лековат. Става и на рап с морално възпитателна тенденция за деца между 7 и 10 години, които биха се поддали на директно внушение, даващо им подкрепа да противостоят на тенденциозното извращение ширещо се напоследък в ефира на обществото българско.
    Изхождайки от презумцията, че това произведение не е вулгарно и с разрушителна, а напротив със съзидателна естетика, макар и опростенческа, мисля, че то е в дисонанс с определена категория от обществената прослойка и си има своя аудитория, на която е необходимо за да даде морална подкрепа.
    Ето защо двойката на писателче (която често размахва категорично), е субективна оценка и би било добре да не я развява, като първомайско знаме на манифестация, не само за това стихче, но и по отношение на други произведения в сайта!
  • А 6-цата от мен.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...