27 апр. 2007 г., 13:28

Не се предавай

1.3K 0 2
 

Не се предавай


Никога не се предавай, не скланяй ти глава!

Учи се да се бориш със своята съдба.

Трябва да я победиш ти!

Не, не плачи! Избърши тези сълзи!

Смей се дори да скърбиш.

Този живот е безмилостен към всеки.

Ежедневно ти откриваш нови пътеки,

Но внимавай по коя ще поемеш.

Едни водят към върха, а други към тъмна бездна.

Но дори да сгрешиш и да тръгнеш надолу,

ти не бъди сломен, точно обратното:

трябва да си устремен, да победиш и живота си да подобриш!

Разбери, този свят е една борба, в която ежедневно се преплитат

границите на живота и смъртта.

Трудно е да оцелееш, знам.

Но и ти знай, че има и добър край:

Ще дойде ден, в който ще подебиш, ще си щастлив.

И може би дори с усмивка на уста ще кажеш,

че животът е красив!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Още веднъж благодаря за мнението за мен!!!:}
  • Оптимизмът не е черта от характера ми, но казан с твоите думи, описан с твоя подход, той изглежда като нещо реално, а не само компромисен вариант на мисленето за жестокия свят, който ни обгръща?! Отлично!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...