24 мая 2007 г., 09:00

Не се видях

1.1K 0 1

Днес погледнах се през рамо,
погледнах пак и пак, и пак.
Не се видях.
Прозрачен бях за огледалото,
не бях оставил нищо свое си,
нищо, с което да ме видят,
нищо, за което да си спомнят.
И твърд съм аз, и съм студен,
и вечно болен, и ранен.
Не виждат ме, не виждам ги и аз:
затворих аз вратат сам
и живея в образ невидян,
живея в стени със сянката на образ невидян.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исмет Хаджи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Исо,малко песиместично ми звучи.Хайде дай нещо по-цветно и не толкова философско

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...