24.05.2007 г., 9:00 ч.

Не се видях 

  Поезия
849 0 1

Днес погледнах се през рамо,
погледнах пак и пак, и пак.
Не се видях.
Прозрачен бях за огледалото,
не бях оставил нищо свое си,
нищо, с което да ме видят,
нищо, за което да си спомнят.
И твърд съм аз, и съм студен,
и вечно болен, и ранен.
Не виждат ме, не виждам ги и аз:
затворих аз вратат сам
и живея в образ невидян,
живея в стени със сянката на образ невидян.

© Исмет Хаджи Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Исо,малко песиместично ми звучи.Хайде дай нещо по-цветно и не толкова философско
Предложения
: ??:??