23 февр. 2008 г., 11:01

Не ще заплача

1.8K 0 5
Заедно за сетен път сме аз и ти,
как трудно е да гледаш в моите очи.
След всички изречени лъжи
виждам, че вината в теб личи.
И не греша, нали?
До мен застанал, шепнеш нещо,
долавям то, че е зловещо.
Живот далеч предпочел си,
съдбовното решение взел си.
Искрена любов предаде,
общите мечти продаде
и свят красив, където с теб до вчера бяхме.
Нима забрави щастие и болка, че деляхме?

По-мрачна е без теб нощта,
съвсем сама остави моята душа.
От спомен сила ли да взема?
Не мога вече дъх да си поема.
Изгубени мечти!
Внезапно светлината заслепи.
Успя нас лесно да ни разрушиш,
чистия порив без жал да сломиш.
Зад извинение се скри:
"Не бе любов, добре го разбери."
Сърцето мое в миг уби,
с думи жестоки чувствата на прах изпепели.

Но тази нощ не ще заплача
за загубата ти, любов измамна, в здрача.
Не ще заплача, няма да те спра, върви!
Не заслужаваш ти и капка горчиви сълзи,
щом с доверието ми се подигра
и между нас издигна каменна стена.
За името ти спомен аз не ще оставя,
истинска любов ще търся до безкрая.
Не ще заплача, запомни!
Последно сбогом ти изрекох, даже да боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колкото тъжно,толкова красиво

    Браво !
  • Много...много тъжно...
    понякога любовта носи и тъга...
    с обич, Вероника
  • Искрена любов предаде,
    общите мечти продаде
    и свят красив, където с теб до вчера бяхме.
    Нима забрави щастие и болка, че деляхме?
    Тъжно,но красиво,много ми харесва!!!Поздрави Вероника
  • Искрено се надявам да не си героинята в този стих...Бих добавила само, че любовта не е за слабите,защото истинската любов казват, винаги е съпътствана със страдание и когато обичаш,значи да намериш смисъл в това страдание - нооо,нужни са двама души...Щом не се получава... бъди силна и продължи напред без него...Поздрав!
  • Преживян и вълнуващ стих!Тъжно,но истинско чувство!Прегръщам те!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....