Не си далеч, при мен си, в мен!
Погледа ти в моя запечатах.
Усмивката - в сърцето ми дойде,
а твоето пък пази ми душата!
Не си далеч, аз чувствам те
във вятъра, в лъчите, в пръските.
И гледам със наивност на дете,
повтарям колко безумно обичам те!
И аз не съм далеч, нали...
Но няма нужда да те питам -
прозира в теб, безкрайно си личи,
че и ти до лудост ме обичаш!
© Таня Момчева Все права защищены