Не си отивай!
Когато уморен денят заспива
и бавно птиците стареят от тъга,
не си отивай ти! Не си отивай!
Постой да те погледам през нощта!
Да те погаля нежно по косата;
да изпия всяка мъничка сълза;
да се порадвам на душата ти
и всяка бъдеща вина да ти простя.
Когато няма те до мен, боли ме.
Постой да те погледам призори!
Погледай ме и ти, и запомни ме,
а после, ако можеш... си тръгни...
© Димена Все права защищены