13 янв. 2004 г., 17:13

Не си умряла ти

3K 0 6

Не си умряла ти, умря душата ми
На тебе дом направи ти пръстта -
земята се отвори и в недрата й,
почива тялото ти в хлад и тишина

Не си умряла ти - умря душата ми
Сред ухание на свещи и тамян,
ще те възнесът небесни ангели....

Издигната високо и от там

Ще се усмихваш ти, когато аз над гробът ти ще плача,
ще летиш над мен, когато падам пред тебе в пръстта

Не си умряла ти - умря душата ми
Живата сред мъртвите тела,
Ще гние в мен, ще се стопява,
Болката ще ме прояжда и така

Гроб ще си имам на земята,а ще царуваш ти в паметта

                                                    Посветено на Гери с безкрайна Мъка

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никога Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тъжно и искренно!
  • ами много е хубаво.браво
  • Много чувствено и от сърце.Продължавай да изразяваш мислите си!
  • много е тъжно и хубаво....
  • не зная как звучи, но сякаш са прочели мислите ми, толкова пъти съм искала да излея мъката си на листа , но не можех, нямах сили да повярвам, че се е случило
    много добре разбирам как се чувства авторката, споделям чувствата й
    ако имаш нужда от приятел пиши ми

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...