Докога ще слушам лъжи,

докога, ми кажи?

Играеш си така,

сякаш съм играчка.

Не си заслужава да гоня вятъра,

играй си сам в театъра,

в който главната роля си ти,

клоун жалък, отивай си.

Ограбена, безжизнена стоя,

няма да те спирам - върви си по пътя.

Забрави, че ме има, забрави,

чакат те нови роли, нали?

Голи обещания даваш пред мен,

куп разочарования носиш ден след ден,

а аз да прощавам - докога?

Уморих се, не мога повече така!

Не разбра любовта ми,

разпиля чувствата ми,

не си заслужава да съжалявам,

не си заслужава да се надявам.

Решението за раздяла надделя,

искаш шанс, а колко шанса пропиля?!

Сега върви, трябваше отдавна да реша

и никога повече да не греша.