27 февр. 2008 г., 16:54

Не си заслужава

921 0 1

Докога ще слушам лъжи,

докога, ми кажи?

Играеш си така,

сякаш съм играчка.

 

Не си заслужава да гоня вятъра,

играй си сам в театъра,

в който главната роля си ти,

клоун жалък, отивай си.

 

Ограбена, безжизнена стоя,

няма да те спирам - върви си по пътя.

Забрави, че ме има, забрави,

чакат те нови роли, нали?

 

Голи обещания даваш пред мен,

куп разочарования носиш ден след ден,

а аз да прощавам - докога?

Уморих се, не мога повече така!

 

Не разбра любовта ми,

разпиля чувствата ми,

не си заслужава да съжалявам,

не си заслужава да се надявам.

 

Решението за раздяла надделя,

искаш шанс, а колко шанса пропиля?!

Сега върви, трябваше отдавна да реша

и никога повече да не греша.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...