И в пустото извирам от река. Във нищото дори се стичам.
Протягам се към твоята ръка. Безпаметно в любов се вричам.
А думите са хладен шепот. Потъват тук, във дълбините.
Животът ми е само преход. Какви са дни, онези, преди дните?
Какво са всичките животи? Нима живот е, като на куче?
Щом чувствата са тленни ноти. И умират в песента на ручей.
Теб, любов, в душа побирам. А бездомен съм, горя отломки.
И в реките ти без дъх извирам. Сетне себе си едва догонвам.
Но пътят ми е тъй потребен. Аз тека от всеки ручей.
Цяла вечност е това във тебе. И живот не стига да се случиш!