23 мар. 2010 г., 14:09

Не слушаш

576 0 2

Не слушаш

най-накрая чух

и почвам

да разбирам

колко дълго

тишината

в теб се е събирала

и ти си спирал своя глас

Ти си мълчал

и си обичал

ти си говорил

но аз стъпвах върху

думите  родени с нежността

към мен прииждаща

и си прегръщал

разплаканата милост

Не слушаш

най-накрая чух

и почвам

да разбирам

с колко трепет

ще слушам

тихия ти глас

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти си мълчал

    и си обичал

    ти си говорил...


    ПРЕГРЪДКА!
  • Поздрав! Много истина има в стиха ти! Трябва да можем да чуваме хората около себе си!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...