Не слушаш
най-накрая чух
и почвам
да разбирам
колко дълго
тишината
в теб се е събирала
и ти си спирал своя глас
Ти си мълчал
и си обичал
ти си говорил
но аз стъпвах върху
думите родени с нежността
към мен прииждаща
и си прегръщал
разплаканата милост
Не слушаш
най-накрая чух
и почвам
да разбирам
с колко трепет
ще слушам
тихия ти глас
© Кирилка Пачева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
