23.03.2010 г., 14:09

Не слушаш

577 0 2

Не слушаш

най-накрая чух

и почвам

да разбирам

колко дълго

тишината

в теб се е събирала

и ти си спирал своя глас

Ти си мълчал

и си обичал

ти си говорил

но аз стъпвах върху

думите  родени с нежността

към мен прииждаща

и си прегръщал

разплаканата милост

Не слушаш

най-накрая чух

и почвам

да разбирам

с колко трепет

ще слушам

тихия ти глас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти си мълчал

    и си обичал

    ти си говорил...


    ПРЕГРЪДКА!
  • Поздрав! Много истина има в стиха ти! Трябва да можем да чуваме хората около себе си!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...