26 апр. 2024 г., 11:30

Не сме се срещали отдавна

368 4 0
Не сме се срещали отдавна

 

Не сме се срещали отдавна,

не виждам твоето лице

и в някаква забрава странна

живее моето сърце.

 

Годините над нас се смеят,

отнесени напред вървят,

а спомените в мен живеят,

когато всички други спят.

 

Не сме се срещали отдавна,

но те обичам повече дори

и тази обич непрестанна

душата ми изпепели.

 

Как искам за минута само

да видя твоите очи,

да те погледна мълчаливо

така красив като преди.

 

Не сме се срещали отдавна,

не виждам твоето лице

и в някаква забрава странна

живее моето сърце.

 

        Мария Мустакерска

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....