Apr 26, 2024, 11:30 AM

Не сме се срещали отдавна

  Poetry » Love
366 4 0
Не сме се срещали отдавна

 

Не сме се срещали отдавна,

не виждам твоето лице

и в някаква забрава странна

живее моето сърце.

 

Годините над нас се смеят,

отнесени напред вървят,

а спомените в мен живеят,

когато всички други спят.

 

Не сме се срещали отдавна,

но те обичам повече дори

и тази обич непрестанна

душата ми изпепели.

 

Как искам за минута само

да видя твоите очи,

да те погледна мълчаливо

така красив като преди.

 

Не сме се срещали отдавна,

не виждам твоето лице

и в някаква забрава странна

живее моето сърце.

 

        Мария Мустакерска

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...