9 нояб. 2019 г., 14:17

Не сме създадени да сме сами

1.8K 7 18

Не сме създадени да сме сами,
а с всеки ден сме по-самички!
Протягаме ръце и хващаме лъжи,
тъй както правят вече всички!


И все се влюбваме в неподходящи -
припозната обич в нечий кръгозор!
И когато най-се имаме за бдящи,
попадаме в поредния затвор...


Не сме създадени да сме самички,
но виждаш ли - живеем в мрачен век
и искрицата, която най-блести от всички,
я носи най-самотния човек!

 

3 Ноември 2019г.

гр. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добри Бонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отговор в стих 😀

    Благодаря за хубавия стих, Таня Чобанова!

    Щастлива си навярно ти
    щом вече щастието си познала,
    скитала през хиляди гори,
    с няколко любови неуспяла

    ала щом в себе си погледнеш и
    в душата си - наивно бяла,
    всяка рана спира да кърви,
    всяка обич става изживяна.

    И усмивката ти сякаш слънчев лъч
    потрепва по лицето ти сияйно,
    щастлива си във този свят на глъч,
    на смях, и на любов, и на безкрайност.

    Вземи със себе си и теб самата,
    за ръка се заведи до там,
    където никой тука на земята
    не е вдигал къща камо ли и храм

    и там, сред свойте цветни мисли,
    в градините от цъфнали цветя,
    ще видиш колко силно се разлиства
    онова прекрасно чудо - любовта.

    20.09.2023
    23:17
    гр. София
  • Животът е това, което мислиш, че е! Нужно е само да повярваме в себе си. 😀
  • Тъжни истини, облечени в стих. Дано съдбата ти ги промени към по-радостна равмосметка!😃
  • Благодаря!
  • Хареса ми!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...