Не сме създадени да сме сами,
а с всеки ден сме по-самички!
Протягаме ръце и хващаме лъжи,
тъй както правят вече всички!
И все се влюбваме в неподходящи -
припозната обич в нечий кръгозор!
И когато най-се имаме за бдящи,
попадаме в поредния затвор...
Не сме създадени да сме самички,
но виждаш ли - живеем в мрачен век
и искрицата, която най-блести от всички,
я носи най-самотния човек!
3 Ноември 2019г.
гр. София
© Добри Бонов Todos los derechos reservados
Благодаря за хубавия стих, Таня Чобанова!
Щастлива си навярно ти
щом вече щастието си познала,
скитала през хиляди гори,
с няколко любови неуспяла
ала щом в себе си погледнеш и
в душата си - наивно бяла,
всяка рана спира да кърви,
всяка обич става изживяна.
И усмивката ти сякаш слънчев лъч
потрепва по лицето ти сияйно,
щастлива си във този свят на глъч,
на смях, и на любов, и на безкрайност.
Вземи със себе си и теб самата,
за ръка се заведи до там,
където никой тука на земята
не е вдигал къща камо ли и храм
и там, сред свойте цветни мисли,
в градините от цъфнали цветя,
ще видиш колко силно се разлиства
онова прекрасно чудо - любовта.
20.09.2023
23:17
гр. София