9.11.2019 г., 14:17

Не сме създадени да сме сами

1.8K 7 18

Не сме създадени да сме сами,
а с всеки ден сме по-самички!
Протягаме ръце и хващаме лъжи,
тъй както правят вече всички!


И все се влюбваме в неподходящи -
припозната обич в нечий кръгозор!
И когато най-се имаме за бдящи,
попадаме в поредния затвор...


Не сме създадени да сме самички,
но виждаш ли - живеем в мрачен век
и искрицата, която най-блести от всички,
я носи най-самотния човек!

 

3 Ноември 2019г.

гр. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добри Бонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отговор в стих 😀

    Благодаря за хубавия стих, Таня Чобанова!

    Щастлива си навярно ти
    щом вече щастието си познала,
    скитала през хиляди гори,
    с няколко любови неуспяла

    ала щом в себе си погледнеш и
    в душата си - наивно бяла,
    всяка рана спира да кърви,
    всяка обич става изживяна.

    И усмивката ти сякаш слънчев лъч
    потрепва по лицето ти сияйно,
    щастлива си във този свят на глъч,
    на смях, и на любов, и на безкрайност.

    Вземи със себе си и теб самата,
    за ръка се заведи до там,
    където никой тука на земята
    не е вдигал къща камо ли и храм

    и там, сред свойте цветни мисли,
    в градините от цъфнали цветя,
    ще видиш колко силно се разлиства
    онова прекрасно чудо - любовта.

    20.09.2023
    23:17
    гр. София
  • Животът е това, което мислиш, че е! Нужно е само да повярваме в себе си. 😀
  • Тъжни истини, облечени в стих. Дано съдбата ти ги промени към по-радостна равмосметка!😃
  • Благодаря!
  • Хареса ми!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...