9.11.2019 г., 14:17

Не сме създадени да сме сами

1.8K 7 18

Не сме създадени да сме сами,
а с всеки ден сме по-самички!
Протягаме ръце и хващаме лъжи,
тъй както правят вече всички!


И все се влюбваме в неподходящи -
припозната обич в нечий кръгозор!
И когато най-се имаме за бдящи,
попадаме в поредния затвор...


Не сме създадени да сме самички,
но виждаш ли - живеем в мрачен век
и искрицата, която най-блести от всички,
я носи най-самотния човек!

 

3 Ноември 2019г.

гр. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добри Бонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отговор в стих 😀

    Благодаря за хубавия стих, Таня Чобанова!

    Щастлива си навярно ти
    щом вече щастието си познала,
    скитала през хиляди гори,
    с няколко любови неуспяла

    ала щом в себе си погледнеш и
    в душата си - наивно бяла,
    всяка рана спира да кърви,
    всяка обич става изживяна.

    И усмивката ти сякаш слънчев лъч
    потрепва по лицето ти сияйно,
    щастлива си във този свят на глъч,
    на смях, и на любов, и на безкрайност.

    Вземи със себе си и теб самата,
    за ръка се заведи до там,
    където никой тука на земята
    не е вдигал къща камо ли и храм

    и там, сред свойте цветни мисли,
    в градините от цъфнали цветя,
    ще видиш колко силно се разлиства
    онова прекрасно чудо - любовта.

    20.09.2023
    23:17
    гр. София
  • Животът е това, което мислиш, че е! Нужно е само да повярваме в себе си. 😀
  • Тъжни истини, облечени в стих. Дано съдбата ти ги промени към по-радостна равмосметка!😃
  • Благодаря!
  • Хареса ми!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...