9 июн. 2009 г., 08:08

Не смогна ли...

561 0 5

Сред сивота,

студенина

и злост...

Над бездна

от бездушие -

увисвам.

Прозирно,

непомръкващо око -

сънувам те

в най-топлите си мисли.

Звездите шепнат -

светлинки на длан.

Щурецът

все така

ме подлудява.

Душата ми -

смълчана -

грее там,

в изстраданите думи -

засияла...

Видение мечтано...

Топъл свят!

Посявам те.

И чакам утро росно.

Вещая дъжд.

Да избуиш -

във цвят.

Не смогна ли...

Знам -

друг ще те докосне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...