9 jun 2009, 8:08

Не смогна ли... 

  Poesía
437 0 5

Сред сивота,

студенина

и злост...

Над бездна

от бездушие -

увисвам.

Прозирно,

непомръкващо око -

сънувам те

в най-топлите си мисли.

Звездите шепнат -

светлинки на длан.

Щурецът

все така

ме подлудява.

Душата ми -

смълчана -

грее там,

в изстраданите думи -

засияла...

Видение мечтано...

Топъл свят!

Посявам те.

И чакам утро росно.

Вещая дъжд.

Да избуиш -

във цвят.

Не смогна ли...

Знам -

друг ще те докосне.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??