Не спонтанност...
Не виждам път
във очите ти,
а разрушения
мост на живот
и едно остаряло
"обичам те",
изморено от
дълга любов.
Ти не чуваш смях
от сълзите ми,
а реките в душата
ми съхнат
и отломки от
чувства зазидани,
за последно в
сърцето ми глъхнат.
Не очаквам от
тебе целувки,
тях насила забравих,
вкуса им,
не спонтанност,
лъжовни преструвки,
приютихме безгласно
в дома ни.
Не искай от мен
да съм същата,
вече грешките
спят помежду ни,
отдавна прошките
свършиха
и излишно хабим
тежки думи.
във очите ти,
а разрушения
мост на живот
и едно остаряло
"обичам те",
изморено от
дълга любов.
Ти не чуваш смях
от сълзите ми,
а реките в душата
ми съхнат
и отломки от
чувства зазидани,
за последно в
сърцето ми глъхнат.
Не очаквам от
тебе целувки,
тях насила забравих,
вкуса им,
не спонтанност,
лъжовни преструвки,
приютихме безгласно
в дома ни.
Не искай от мен
да съм същата,
вече грешките
спят помежду ни,
отдавна прошките
свършиха
и излишно хабим
тежки думи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
