19 сент. 2008 г., 15:14

Не спори със съдбата 

  Поэзия
447 0 8

Северно премръзнах -

решението ти ме стопи.

До кърваво раздирах -

слепите звезди.

Птиците отлетяха -

взеха ми мечтата.

Станах саможива -

скрих се под земята.

Хората намразих -

затръшнах им вратата.

С тръни се обграждах -

да не виждам светлината.

С призраци общувах -

думи са ненужни.

Мислите пропъдих -

от тях се полудява.

Разума заключих -

съпротива е излишна.

Легнах и зачаках -

да ме прибере змията.

Ала се оказа, че чужда

приказка съм взела.

Станах да си ходя,

че пътища ме чакат.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??