19.09.2008 г., 15:14 ч.

Не спори със съдбата 

  Поезия
449 0 8

Северно премръзнах -

решението ти ме стопи.

До кърваво раздирах -

слепите звезди.

Птиците отлетяха -

взеха ми мечтата.

Станах саможива -

скрих се под земята.

Хората намразих -

затръшнах им вратата.

С тръни се обграждах -

да не виждам светлината.

С призраци общувах -

думи са ненужни.

Мислите пропъдих -

от тях се полудява.

Разума заключих -

съпротива е излишна.

Легнах и зачаках -

да ме прибере змията.

Ала се оказа, че чужда

приказка съм взела.

Станах да си ходя,

че пътища ме чакат.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??