Не спори със съдбата
Северно премръзнах -
решението ти ме стопи.
До кърваво раздирах -
слепите звезди.
Птиците отлетяха -
взеха ми мечтата.
Станах саможива -
скрих се под земята.
Хората намразих -
затръшнах им вратата.
С тръни се обграждах -
да не виждам светлината.
С призраци общувах -
думи са ненужни.
Мислите пропъдих -
от тях се полудява.
Разума заключих -
съпротива е излишна.
Легнах и зачаках -
да ме прибере змията.
Ала се оказа, че чужда
приказка съм взела.
Станах да си ходя,
че пътища ме чакат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
