Не спори със съдбата
Северно премръзнах -
решението ти ме стопи.
До кърваво раздирах -
слепите звезди.
Птиците отлетяха -
взеха ми мечтата.
Станах саможива -
скрих се под земята.
Хората намразих -
затръшнах им вратата.
С тръни се обграждах -
да не виждам светлината.
С призраци общувах -
думи са ненужни.
Мислите пропъдих -
от тях се полудява.
Разума заключих -
съпротива е излишна.
Легнах и зачаках -
да ме прибере змията.
Ала се оказа, че чужда
приказка съм взела.
Станах да си ходя,
че пътища ме чакат.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
