Sep 19, 2008, 3:14 PM

Не спори със съдбата 

  Poetry
414 0 8

Северно премръзнах -

решението ти ме стопи.

До кърваво раздирах -

слепите звезди.

Птиците отлетяха -

взеха ми мечтата.

Станах саможива -

скрих се под земята.

Хората намразих -

затръшнах им вратата.

С тръни се обграждах -

да не виждам светлината.

С призраци общувах -

думи са ненужни.

Мислите пропъдих -

от тях се полудява.

Разума заключих -

съпротива е излишна.

Легнах и зачаках -

да ме прибере змията.

Ала се оказа, че чужда

приказка съм взела.

Станах да си ходя,

че пътища ме чакат.

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??