6 дек. 2007 г., 14:41

Не страдам

948 0 12
 

Не страдам аз.

Навън пищи от мъка леден вятър.

(Отишлата си обич ме убива!)

Не мога и не искам да вървя нататък.

Без тебе всички дни са тъй горчиви!

Не плача аз.

Студът, сковал сърцето,

превръща в сняг дъждовните сълзици.

Ужасна болка! Времето проклето

отне ми и последната искрица.

Живот?

Какво е той, ако те няма,

ако не виждам нежния ти поглед,

без допира на силното ти рамо?

Върни се тук, ела, без теб не мога!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви,мили момичета,стоплихте душата ми с разбиране и съпричастие!Обичам ви!!!
  • Много силен стих, мниго тъжен...АПЛОДИСМЕНТИ!!!
  • Стих пропит с болка...заболя ме...
    Да, понякога просто трябва много сила за да се преборим с любовта в себе си, но как...аз самата не зная Нуше...
    Прегръщам те силно!
  • Истински силен стих!
    Прегръщам те!
    Понякога просто трябва да сме силни
    и да продължим напред!
  • Прекрасен стих!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...