Не страдам аз.
Навън пищи от мъка леден вятър.
(Отишлата си обич ме убива!)
Не мога и не искам да вървя нататък.
Без тебе всички дни са тъй горчиви!
Не плача аз.
Студът, сковал сърцето,
превръща в сняг дъждовните сълзици.
Ужасна болка! Времето проклето
отне ми и последната искрица.
Живот?
Какво е той, ако те няма,
ако не виждам нежния ти поглед,
без допира на силното ти рамо?
Върни се тук, ела, без теб не мога!
© Теменужка Маринова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
