Не страдам аз.
Навън пищи от мъка леден вятър.
(Отишлата си обич ме убива!)
Не мога и не искам да вървя нататък.
Без тебе всички дни са тъй горчиви!
Не плача аз.
Студът, сковал сърцето,
превръща в сняг дъждовните сълзици.
Ужасна болка! Времето проклето
отне ми и последната искрица.
Живот?
Какво е той, ако те няма,
ако не виждам нежния ти поглед,
без допира на силното ти рамо?
Върни се тук, ела, без теб не мога!
© Теменужка Маринова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
