6.12.2007 г., 14:41

Не страдам

942 0 12
 

Не страдам аз.

Навън пищи от мъка леден вятър.

(Отишлата си обич ме убива!)

Не мога и не искам да вървя нататък.

Без тебе всички дни са тъй горчиви!

Не плача аз.

Студът, сковал сърцето,

превръща в сняг дъждовните сълзици.

Ужасна болка! Времето проклето

отне ми и последната искрица.

Живот?

Какво е той, ако те няма,

ако не виждам нежния ти поглед,

без допира на силното ти рамо?

Върни се тук, ела, без теб не мога!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви,мили момичета,стоплихте душата ми с разбиране и съпричастие!Обичам ви!!!
  • Много силен стих, мниго тъжен...АПЛОДИСМЕНТИ!!!
  • Стих пропит с болка...заболя ме...
    Да, понякога просто трябва много сила за да се преборим с любовта в себе си, но как...аз самата не зная Нуше...
    Прегръщам те силно!
  • Истински силен стих!
    Прегръщам те!
    Понякога просто трябва да сме силни
    и да продължим напред!
  • Прекрасен стих!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....