...не струва колкото синджира...

Поэзия » Другая

655 11 10

Сънувам пак с очи отворени,
щурец измислици припява,
а сянката ми пуска корени,
зазидана от теб остава.

Сама, без сянка литвам в тъмното.
сълзица пътят осветява.
И чувствата катерят стръмното,
разменят си лъжи. За плява.

Поглежда философски совата,
копривени пулсират рани.
Избяга старото, а новото,
е младо куче. Без стопани.

То сила дава на нозете ми
и всички камъни маркира,
и знае болката в сърцето ми,
не струва колкото синджира...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Сенсей, недолюбваме се с пунктуацията. Благодаря! Танче, Магьоснице, Дани, благодаря ви!

2019-07-07T21:42:09+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Прекрасен финал, Наде! В Любими!
То сила дава на нозете ми
и всички камъни маркира,
и знае болката в сърцето ми,
не струва колкото синджира...

2019-07-07T00:48:08+03:00
RainaVakova

Има ли по-субективно нещо от любовта? Има ли по-красиво нещо от капаните на собствената ни субективност? Истинска си винаги и провокираш размисли и страсти!

2019-07-06T07:14:03+03:00
xubavka (Таня Чардакова)

Поезия със стил и класа - четири по четири, образно казано! Всичко ти харесвам, дори остротата на перото! Поздрав!

2019-07-05T21:07:50+03:00
генек (Георги Коновски)

Харесва ми.
Но бих сложил тиренце след "в сърцето ми" вместо запетайката.
Мнение на лаик в поезията.

2019-07-05T19:50:18+03:00