...не струва колкото синджира...
Сънувам пак с очи отворени,
щурец измислици припява,
а сянката ми пуска корени,
зазидана от теб остава.
Сама, без сянка литвам в тъмното.
сълзица пътят осветява.
И чувствата катерят стръмното,
разменят си лъжи. За плява.
Поглежда философски совата,
копривени пулсират рани.
Избяга старото, а новото,
е младо куче. Без стопани.
То сила дава на нозете ми
и всички камъни маркира,
и знае болката в сърцето ми,
не струва колкото синджира...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Благодаря! Танче, Магьоснице, Дани, благодаря ви!
