28 июн. 2015 г., 16:40

Не съм избирал родно място

464 1 0

Не съм избирал родно място

Преди да се родя, не съм избирал родно място,
родителите си и родната страна,
но в сто процента съм заквасен с българското тeсто.
Изникнал съм от наши семена!

Родил съм се и раснал, в страната на тракийци,
В единствения кратер, в нашата страна...
Не знам наследник ли съм аз на старите арийци,
или съм с корени от други племена?!

Не знам това, навярно никога не ще узная...
Не вярвам в жилите ми, да имам синя кръв.
Но си живея с мисълта, каквото и да правя,
че тук в България е мойта пъпна връв!

Роден съм тука, във предверието на Родопа,
в полите на скъпия Драгойновски балкан...
И винаги когато в мен, дъската ми захлопа,
мечтая си за този роден исполин.

И преди мен се е родил, във мото родно село,
със име ангелско-Родопски исполин.
Драгойново е то и подчертавам аз дебело,
достойно е да има, като него, син...

С  Тракийските разкопки то в историята влиза,
но днес при живите, едва се то  крепи.
О, виждам аз, че то  за бъдещето няма виза...
До няколко години то ще се стопи...

Наистина  и тука хората се завистливи,
това което е характерно за нас,
Готови са и те, "сметта за смет да сменят за сливи"
но  и те очакват  сетния си час!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...