28.06.2015 г., 16:40

Не съм избирал родно място

456 1 0

Не съм избирал родно място

Преди да се родя, не съм избирал родно място,
родителите си и родната страна,
но в сто процента съм заквасен с българското тeсто.
Изникнал съм от наши семена!

Родил съм се и раснал, в страната на тракийци,
В единствения кратер, в нашата страна...
Не знам наследник ли съм аз на старите арийци,
или съм с корени от други племена?!

Не знам това, навярно никога не ще узная...
Не вярвам в жилите ми, да имам синя кръв.
Но си живея с мисълта, каквото и да правя,
че тук в България е мойта пъпна връв!

Роден съм тука, във предверието на Родопа,
в полите на скъпия Драгойновски балкан...
И винаги когато в мен, дъската ми захлопа,
мечтая си за този роден исполин.

И преди мен се е родил, във мото родно село,
със име ангелско-Родопски исполин.
Драгойново е то и подчертавам аз дебело,
достойно е да има, като него, син...

С  Тракийските разкопки то в историята влиза,
но днес при живите, едва се то  крепи.
О, виждам аз, че то  за бъдещето няма виза...
До няколко години то ще се стопи...

Наистина  и тука хората се завистливи,
това което е характерно за нас,
Готови са и те, "сметта за смет да сменят за сливи"
но  и те очакват  сетния си час!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...