staria-jak (Венци)
5 13
6 сент. 2009 г., 23:26

Не съм измислил 

  Поэзия » Другая
1083 0 4

Отлъчен отново, за кой ли път,
лежиш в безнадеждност, изцапан,
отритнат в своя житейски кът.
Не намираш себе си в тази 
неразбория, не намираш себе си,
а какво да кажем за ония,
дето уж приятели се пишат,
щастливи са и без теб вероятно.
Колкото и да ти се струва непонятно.
Някак си празен и повече пуст,
иска ти се и ти да си там, близък с тях, не чужд.
Но не те разбират, колкото и да е странно,
и ти не ги разбираш и няма нищо срамно.
Лудите на тоя свят биха възкликнали, ураа,
имаме си човек различен. 
Странен, артистичен, нелогичен.
Но само ти разбираш колко струва таз прокоба,
как ранява и горчи като отрова.
Да се молиш да настъпи края 
и не в ада, а да те изпратят в рая.
Защото цял живот в ада си живял

и че непосилно тежко е си разбрал.

© Венци Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вероятно, каквото и да измисля на мен няма да ми хареса. Предложете ми нещо.
  • 6 и от мен страхотно е но се опитай да му дадеш и заглавие защото едно призведение без заглавие не струва ти трябва да заинтригуваш читателите на произведението ощe със самото заглавие.Успех!!!
  • Благодаря!
  • Невероятно е!!! Нещо ново, рядко срещам нещо, което да ми въздейства така! 6+ от мен..
Предложения
: ??:??