Не съм измислил
Отлъчен отново, за кой ли път,
лежиш в безнадеждност, изцапан,
отритнат в своя житейски кът.
Не намираш себе си в тази
неразбория, не намираш себе си,
а какво да кажем за ония,
дето уж приятели се пишат,
щастливи са и без теб вероятно.
Колкото и да ти се струва непонятно.
Някак си празен и повече пуст,
иска ти се и ти да си там, близък с тях, не чужд.
Но не те разбират, колкото и да е странно,
и ти не ги разбираш и няма нищо срамно.
Лудите на тоя свят биха възкликнали, ураа,
имаме си човек различен.
Странен, артистичен, нелогичен.
Но само ти разбираш колко струва таз прокоба,
как ранява и горчи като отрова.
Да се молиш да настъпи края
и не в ада, а да те изпратят в рая.
Защото цял живот в ада си живял
и че непосилно тежко е си разбрал.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венци Все права защищены
