Ще носиш ли ти мъката? На крилата на вятъра нежен понесена,
ще търпиш ли ти болката, насън в тъмата дето е оплетена?
Ще обичаш ли? При все че все по-трудно ще да става вече…
Ще повярваш ли – та моите думи са на пътник, идещ отдалече!
Не мож’ търпя, тя твойта светла мощ с мечти е окрилена,
ти търсиш вятъра, а мен облива ме с печал дъжда.
Сега ти казваш, че във всекиго се крие тишината,
на утрото едва пробудена, на падащите капки красотата.
Не е така, ти знай… наивен си, но чувства лоши в тебе няма.
Не е така, познай кое бушува в мене – радостта или тъмата?
Че всичките от тихичкия ромол на дъжда душите крият,
те толкоз крехки са и търсят в кого нежни пръсти те да впият. ...