22 сент. 2013 г., 21:01

Не съм сама

825 1 0

Сега е нощ, навън вали...
стоя сама, кръвта кипи...
И гневен глас във мен гърми
"Кой кого рани?" 

Не беше днес, не бе нали,
когато почнахме с лъжи
да тровим нашите души..
Не беше днес, нали !

Не бяха два, не бяха три,
не бяха пет онези дни,
в които с мен си, а не си...
Сърцето ми се умори!

Сега е здрач, навън ръми...
Стоя сама, сърцето спи...
И тъжен глас във мен шепти...
"Един за друг не сме били..."

Аз вече знам, дъждът отми
прахта от моите очи...
Аз вече знам, разбра и ти...
От истината не боли!

 

Аз вече знам, разбрах дори,
че само тоз, способен да прости,
свободен е да продължи...
Простих ти аз, върви !

Сега е ден, навън блести...
Не съм сама, във мен гори!
И нежен глас ме изцери...
"Над тебе някой бди!" 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жасмина Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...