Не съм сигурна, но
Мъжете остаряват трудно,
тогава стават страшно зли,
а милите им думи се превръщат
в отровни, кървави стрели.
Те стрелят безпогрешно, отмъщават
за всеки свой пропуснат миг,
а устните, отдавна нецелувани,
втвърдени са в протестен вик.
Момчета, ние още ви обичаме,
девойките с прошарени коси,
нали на вас отдавна сме се вричали
да остареем заедно и дори
да сме половината от цялото, което
крепи света, държи небето...
.
© Джулиана Кашон Все права защищены