20 апр. 2008 г., 18:15

Не съм сигурна, но

747 0 1

Не   съм   сигурна, но

 

 Мъжете   остаряват   трудно,

тогава   стават   страшно   зли,

а   милите   им   думи   се   превръщат  

в   отровни,   кървави   стрели.

 Те   стрелят   безпогрешно,   отмъщават  

за   всеки   свой   пропуснат   миг,

а   устните,   отдавна   нецелувани,  

втвърдени   са   в   протестен   вик.

 Момчета,   ние   още   ви   обичаме,

девойките   с   прошарени   коси,

нали   на   вас   отдавна   сме   се   вричали  

да   остареем   заедно   и   дори  

да   сме  половината  от   цялото, което  

крепи   света,  държи   небето...

 

.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джулиана Кашон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...