20 abr 2008, 18:15

Не съм сигурна, но

746 0 1

Не   съм   сигурна, но

 

 Мъжете   остаряват   трудно,

тогава   стават   страшно   зли,

а   милите   им   думи   се   превръщат  

в   отровни,   кървави   стрели.

 Те   стрелят   безпогрешно,   отмъщават  

за   всеки   свой   пропуснат   миг,

а   устните,   отдавна   нецелувани,  

втвърдени   са   в   протестен   вик.

 Момчета,   ние   още   ви   обичаме,

девойките   с   прошарени   коси,

нали   на   вас   отдавна   сме   се   вричали  

да   остареем   заедно   и   дори  

да   сме  половината  от   цялото, което  

крепи   света,  държи   небето...

 

.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...