12 февр. 2014 г., 16:42
Не съм светица...
Не съм светица...боже опази,
и суетата не е моята порода.
Понякога разпадам се във дни,
когато грешка ме улучва... нова!
Тогава се смалявам... до микрон.
Увисвам като капка на върха на цвете
и стичам се... не дишам...с амо стон
и разпиляна съм от ветровете.
Не ме мислете... ще се събера,
ще се зашия... ще порасна.
И в най-проклети времена
ще бъда! Няма да угасна!
Не съм светица... имам си и рани
и изгревите ми осъмват със разпятия.
И в нощите ми... будни, онемяли
поемам дъх... за теб, живот - проклятие!
© Румяна Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря Ви
Valgerh1 (Вал Герх):
krchernev (Красимир Чернев):
djudjii (Жанет Велкова):
за топлите думи!Не знам дали е разкошен стиха, но искрено разкрива душевността на всички нас - не сме светци,носим си грешките и болките и въпреки всичко сме готови да Живеем! -
Разкошен стих!
-
Хареса ми, особено поантата!
Поздрав! -
Така устроен е света,
с глава разбиваме стена,
да станем силни, да се слеем,
в живота някак да успеем!...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Много хубав стих!