Не съм светица...
Не съм светица...боже опази,
и суетата не е моята порода.
Понякога разпадам се във дни,
когато грешка ме улучва... нова!
Тогава се смалявам... до микрон.
Увисвам като капка на върха на цвете
и стичам се... не дишам...с амо стон
и разпиляна съм от ветровете.
Не ме мислете... ще се събера,
ще се зашия... ще порасна.
И в най-проклети времена
ще бъда! Няма да угасна!
Не съм светица... имам си и рани
и изгревите ми осъмват със разпятия.
И в нощите ми... будни, онемяли
поемам дъх... за теб, живот - проклятие!
© Румяна All rights reserved.
