12.02.2014 г., 16:42 ч.

Не съм светица... 

  Поезия » Друга
858 0 5

Не съм светица...боже опази,

и суетата не е моята порода.

Понякога разпадам се във дни,

когато грешка ме улучва... нова!

 

Тогава се смалявам... до микрон.

Увисвам като капка на върха на цвете

и стичам се... не дишам...с амо стон

и разпиляна съм от ветровете.

 

Не ме мислете... ще се събера,

ще се зашия... ще порасна.

И в най-проклети времена

ще бъда! Няма да угасна!

 

Не съм светица... имам си и рани

и изгревите ми осъмват със разпятия.

И в нощите ми... будни, онемяли

поемам дъх... за теб, живот - проклятие!

© Румяна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, Руми, няма да угаснем!

    Много хубав стих!
  • Благодаря Ви
    Valgerh1 (Вал Герх):
    krchernev (Красимир Чернев):
    djudjii (Жанет Велкова):
    за топлите думи!Не знам дали е разкошен стиха, но искрено разкрива душевността на всички нас - не сме светци,носим си грешките и болките и въпреки всичко сме готови да Живеем!
  • Разкошен стих!
  • Хареса ми, особено поантата!
    Поздрав!
  • Така устроен е света,
    с глава разбиваме стена,
    да станем силни, да се слеем,
    в живота някак да успеем!...
Предложения
: ??:??