Не съм велика като Яворов
Край, очакван дразнещо.
Безсмислено, в душата, плачещо.
А помня ръцете ти,
настръхващата топлина по тялото.
Не съм велика като Яворов.
Не мога да живея писмено.
Копнея за изпепеляващата
страст на кожата.
Не мога да живея в спомени.
Не съм поет, а "бившата".
Линея за вкуса ти,
наливам те във чашата си, губещо.
Не съм велика като Яворов,
обичах те в "безумието на всемогъщите".
Вселената не ми помогна във желанията,
изпепелих те вътрешно.
Заспивам призори, отпусната
във тялото на чуждите.
Изпивам те до края в утрото,
на самотата моя, необвързващо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ива Все права защищены
!
