Не сънувай далечни морета,
светлосенки и син хоризонт
и не тичай ти сам след мечтата,
озарила небесния свод!
Колко бързо изнизват се дните,
и завръща се пак есента!
Разпиляла е злато в косите
и танцуват пак цветни листа.
Не сънувай, че аз съм далече!
Все за тебе си мисля в нощта.
Нека вземем от новата есен
пожълтели красиви листа!
Всички дни са запазили тайни,
тебе виждам до мене сега…
Не сънувай далечни планети
и поискай за нас любовта!
Намери ме в безкрайното време!
Намери ме дори във дъжда!
Вярвай, облакът няма да вземе
тези чувства от нас в есента!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены