Не идвай такава, любов,
овладей сетивата луди,
спри безумния зов,
покоси очите ми блудни.
Да не виждат как страстта
бушува в чужди обятия,
да не усещат сладостта
на онзи грях, признатия.
Да не пият с пресекващ дъх
от лицето му, цялото,
да не искат всеки мъх
и влажен допир на тялото.
Да не усещат устните
как набъбват в червено,
да не допускат мислите
да шетат несподелено
нагоре по тялото и лицето...
Не ми причинявай това, любов,
пощади ме и върни ми сърцето!
© Илонка Денчева Все права защищены