2 мар. 2022 г., 06:54

Не ти прощавам, свят 

  Поэзия
442 5 9

Откакто се опомних, че съм жив,

разбрах, че да живееш …е да страдаш.

Дали ще се намерят две следи

с които да достигна до пощада?!

 

Ала съдбата, търсеща реванш

за гърлото ме хваща и не дишам.

Навярно този свят е с камуфлаж,

не го откривам и сега му пиша.

 

Прощално не е моето писмо,

макар да искам да е другояче.

Светът ни днес белязан е с клеймо

на болки от които само плачем.

 

И как да дишам, щом човек кърви,

как да се смея, щом дете умира.

Когато гаснат хиляди мечти

и хиляди нещастия извират?!

 

Ех, свят – глупашки и порочен свят,

наказваш, унижаваш, умъртвяваш.

Недей ни заблуждава, пъклен Ад!

Дори и Бог да бях, не ти прощавам!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Съгласен съм с вас и ви благодаря за мненията, Тони, Таня, Вики, Мария, Роси, Руми, Ели, Доче! Няма по-ужасно нещо от война, това е безумие!
  • Силен стих! Харесах!
  • Дани, прекрасен стих! Светът е враждебен - само нещастия и болки! А можеше да бъде...
  • Поздравления Данаил! Присъединявам се към Вики, нека мислим преди да решим и отсъдим!
  • Светът е болен и най-лошият симптом на тази болест е войната! Хареса ми!
  • Браво, Дани! Светът не може да диша с безгрижието, с което го е правил досега, защото е вече променен до неузнаваемост. Не можа да има прошка за чудовищните действия на една подивяла политическа лудост!!!
  • Добре би било, докато не прощаваме на света, да помним, че сме част от него. Хубаво!
  • Много ми хареса! Поздравления!
  • Хареса ми. Всички се питаме - защо? кой у виновен?
Предложения
: ??:??