Не ти прощавам, свят
Откакто се опомних, че съм жив,
разбрах, че да живееш …е да страдаш.
Дали ще се намерят две следи
с които да достигна до пощада?!
Ала съдбата, търсеща реванш
за гърлото ме хваща и не дишам.
Навярно този свят е с камуфлаж,
не го откривам и сега му пиша.
Прощално не е моето писмо,
макар да искам да е другояче.
Светът ни днес белязан е с клеймо
на болки от които само плачем.
И как да дишам, щом човек кърви,
как да се смея, щом дете умира.
Когато гаснат хиляди мечти
и хиляди нещастия извират?!
Ех, свят – глупашки и порочен свят,
наказваш, унижаваш, умъртвяваш.
Недей ни заблуждава, пъклен Ад!
Дори и Бог да бях, не ти прощавам!
© Данаил Таков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Съгласен съм с вас и ви благодаря за мненията, Тони, Таня, Вики, Мария, Роси, Руми, Ели, Доче! Няма по-ужасно нещо от война, това е безумие!
-
Силен стих! Харесах!
-
Дани, прекрасен стих! Светът е враждебен - само нещастия и болки! А можеше да бъде...
-
Поздравления Данаил! Присъединявам се към Вики, нека мислим преди да решим и отсъдим!
-
Светът е болен и най-лошият симптом на тази болест е войната! Хареса ми!
-
Браво, Дани! Светът не може да диша с безгрижието, с което го е правил досега, защото е вече променен до неузнаваемост. Не можа да има прошка за чудовищните действия на една подивяла политическа лудост!!!
-
Добре би било, докато не прощаваме на света, да помним, че сме част от него. Хубаво!
-
Много ми хареса! Поздравления!
-
Хареса ми. Всички се питаме - защо? кой у виновен?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
