24 мая 2008 г., 18:07

Не ти простих

2.5K 1 17
Не ти простих за сляпата наивност.
За туй, че даде, а не поиска и  не взе.
Че се удавих в твоята отдаденост,
в пороя на  безумното туптене.
Че вярвах до безумие във тебе,
живеейки във твоя храм.
Че в трепета ти всеки ден умирах
и раждах се отново в свян.
Не ти простих. Сега жалея
за слънчевото на едно небе.
До призрачност отрекох се от тебе.
Не ти простих, сърце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Дали позор ще срещнеш или слава...сърцето всеки жребии заслужава, но не забрава, ах но не забрава"
    Благодаря ти Кадир за тази песен!
    Ще трябва да си простя!
  • И мен натъжи,но стихът е прелест!Прегръщам те!
  • Поздрави
  • "До призрачност отрекох се от тебе.
    Не ти простих, сърце..."

    "...Сърцето всяка участ заслужава
    но не забрава,ах но не забрава..."
  • Сърцето заслужава прошка, Жени...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...