May 24, 2008, 6:07 PM

Не ти простих

  Poetry
2.5K 1 17
Не ти простих за сляпата наивност.
За туй, че даде, а не поиска и  не взе.
Че се удавих в твоята отдаденост,
в пороя на  безумното туптене.
Че вярвах до безумие във тебе,
живеейки във твоя храм.
Че в трепета ти всеки ден умирах
и раждах се отново в свян.
Не ти простих. Сега жалея
за слънчевото на едно небе.
До призрачност отрекох се от тебе.
Не ти простих, сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Дали позор ще срещнеш или слава...сърцето всеки жребии заслужава, но не забрава, ах но не забрава"
    Благодаря ти Кадир за тази песен!
    Ще трябва да си простя!
  • И мен натъжи,но стихът е прелест!Прегръщам те!
  • Поздрави
  • "До призрачност отрекох се от тебе.
    Не ти простих, сърце..."

    "...Сърцето всяка участ заслужава
    но не забрава,ах но не забрава..."
  • Сърцето заслужава прошка, Жени...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...