Не ти простих за сляпата наивност.
За туй, че даде, а не поиска и не взе.
Че се удавих в твоята отдаденост,
в пороя на безумното туптене.
Че вярвах до безумие във тебе,
живеейки във твоя храм.
Че в трепета ти всеки ден умирах
и раждах се отново в свян.
Не ти простих. Сега жалея
за слънчевото на едно небе.
До призрачност отрекох се от тебе.
Не ти простих, сърце...