Не ти простих
Не ти простих за сляпата наивност.
За туй, че даде, а не поиска и не взе.
Че се удавих в твоята отдаденост,
в пороя на безумното туптене.
Че вярвах до безумие във тебе,
живеейки във твоя храм.
Че в трепета ти всеки ден умирах
и раждах се отново в свян.
Не ти простих. Сега жалея
за слънчевото на едно небе.
До призрачност отрекох се от тебе.
Не ти простих, сърце...
За туй, че даде, а не поиска и не взе.
Че се удавих в твоята отдаденост,
в пороя на безумното туптене.
Че вярвах до безумие във тебе,
живеейки във твоя храм.
Че в трепета ти всеки ден умирах
и раждах се отново в свян.
Не ти простих. Сега жалея
за слънчевото на едно небе.
До призрачност отрекох се от тебе.
Не ти простих, сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
