20 июл. 2011 г., 10:22

Не токуват в гората глухарите

1.1K 0 9
Хладна есен обжари върхарите.

Не токуват в гората глухарите,
не проскърцват дърветата, старите -
рецитали си правят глосарите*.

В стиховете -
модерни, съвременни,
няма ритъм, ни смисъл, ни рима.
Само чиста поезия има.

Идва зима.
---- *глосарите - поети от сайта "глоси",  яростни отрицатели на "архаичната" класическа поезия на Ангар.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Твоята забележка, Валентина, е много точна! Наистина са такива! А какво е чиста поезия, Идемидойдеми, не мога да формулирам. Може и да я има, може и да има формулировка за нея, но в такъв вид - без рими, ритъм и смисъл, я определям като нещо несъществуващо, нонсенс, "гола вòда"!
  • "В стиховете -
    модерни, съвременни,
    няма ритъм, ни смисъл, ни рима.
    Само чиста поезия има."

    Имам питане: какво е "чиста поезия"?

  • Мани-мани, чиста поезия
    ПРоблемът, Ангар, е, че и доводи ринат с лопата. Освен чисатта поезия.
  • Благодаря ви че прочетохте и, съдейки по коментарите и усмивките, не се възмутихте от това ми подигравателно стихотворение. То беше реплика към едни поети-модернисти, много агресивни и груби към класическата поезия и тези, които я изповядват.
    Постнах го и тука с цел да пропагандирам своето разбиране - че все пак основните признаци на поезията са си ритъмът, римата и смисълът.
    Без, разбира се, да съм догматик. И аз, както пише А. Слонимски, "Допускам, че стиховете могат да бъдат без ритъм, допускам, че стиховете могат да бъдат без рими, допускам, че стиховете могат да бъдат без смисъл, но всичко това не бива да бъде събрано в едно стихотворение."

    А че на мястото за коментари дискусии не могат да се водят - за пръв път чувам. Според мене коментарите са добро място и за дискусии!
  • Много интересна метафорка. Темата, която повдигаш, е много интересна. Ама дискусиите са забранени в коментарите

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...