30 авг. 2013 г., 21:22

Не тръгвай още... остани!

754 0 1

Страстите що ти във мене викаш

са силни, сладки и ефирни!

И мислите ми, ти към тебе тикаш -

бурни, живи и немирни...

Те много са и са безспирни,

и музика се носи из моята душа, а аз вървя... вървя...

Вървя под слънцето сияещо, облян във светлина.

Подсвирквам си с ръце в джобовете - пълни с есенни слънца.

Страстите, що ти във мене викаш,

са топли есенни лъчи.

И мислите ми все към теб политат - поспри, не тръгвай още... остани!

Позволи ми мислите да се превърнат във мечти...

Не тръгвай още... остани!

Стаявам дъх, затварям аз очи.

Към тебе ми полита мисълта,

за ден, във който да разперя аз крила, да полетя

и музиката ангелска, която чувам,

на теб да поднеса.

Не тръгвай още... остани!

Не карай ме да чувствам липсата ти,

не искай да живея със затворени очи.

Не ме заставяй да забравям устните ти...

И тръгнеш ли... животът в мене ще заспи.

И всичко ще се върне както е било преди - грозни, сиви дни.

Не тръгвай още... остани!

Страстите, що ти във мене викаш,

са нежни, чувствени и милни.

Знам, живея със мечти към тебе непосилни,

но моля те, опитвам да ти кажа Не тръгвай още... остани!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Знам живея с мечти към теб непосилни !Хареса ми !

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....