Страстите що ти във мене викаш
са силни, сладки и ефирни!
И мислите ми, ти към тебе тикаш -
бурни, живи и немирни...
Те много са и са безспирни,
и музика се носи из моята душа, а аз вървя... вървя...
Вървя под слънцето сияещо, облян във светлина.
Подсвирквам си с ръце в джобовете - пълни с есенни слънца.
Страстите, що ти във мене викаш,
са топли есенни лъчи.
И мислите ми все към теб политат - поспри, не тръгвай още... остани!
Позволи ми мислите да се превърнат във мечти...
Не тръгвай още... остани!
Стаявам дъх, затварям аз очи.
Към тебе ми полита мисълта,
за ден, във който да разперя аз крила, да полетя
и музиката ангелска, която чувам,
на теб да поднеса.
Не тръгвай още... остани!
Не карай ме да чувствам липсата ти,
не искай да живея със затворени очи.
Не ме заставяй да забравям устните ти...
И тръгнеш ли... животът в мене ще заспи.
И всичко ще се върне както е било преди - грозни, сиви дни.
Не тръгвай още... остани!
Страстите, що ти във мене викаш,
са нежни, чувствени и милни.
Знам, живея със мечти към тебе непосилни,
но моля те, опитвам да ти кажа Не тръгвай още... остани!
© Мартин Todos los derechos reservados